Jan 14, 2009, 8:39 PM

"Преди"

  Poetry
789 0 2
"Преди"

Понякога си струва да живееш,
да дишаш, да усещаш слънчевите ласки,
с очите си за красотата да погледнеш -
света във целия му блясък.
Да можеш да си влюбен и наивно
да чакаш скъпоценен миг,
когато ще прегръщаш истински
и любовта ще запечатваш в плик,
когато ще рисуваш със трескави ръце,
опитвайки се да направиш
картина пъстра на едно сърце
и с цветовете на душата си
завинаги лика и да запазиш...
Тя беше, тя е, ще остане,
мечтател бях, но вече няма,
огнище бях за истини и чувства,
сега във мене няма пламък...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...