Преди
Прегръщам те и казвам: „Лека нощ”.
Макар да съм смалена от обида,
макар да те почувствах много лош.
Заспи и ме пусни да си отида...
Да си отида в онзи златен сън,
да съблека желязната умора.
И гледайки усмихнато навън,
да мога да побягна към простора...
Да мога да побягна към Преди,
където съм безплътна и безкрайна,
Плътта ми е съшита от мечти.
А бъдещето - сладка тайна.
Децата ми са още светъл блян.
Ръцете ми не носят пръстен.
А, ето те, и ти си там -
усмихнат, светъл и невръстен.
Играем, тичаме, летим...
Не трябва нищо да изричам,
А щом се изморим, трептим.
Ах, колко лесно се обича!!!
Във миг дочувам силен звън.
Очи отварям. Ти - до мен...
И някак си Преди е вън.
Усмихнато ти казвам: „Добър ден”...
© Анна Тодорова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Хареса ми!
Поздравления, Анна! -
Много хубаво стихотворение! Поздрав!
-
Благодаря ви!
Специално към Валентин Чернев: оценявам критиката и съм ти много благодарна. Много ми е нужно да знам б/у какво трябва да работя. -
Искрено и хубаво!Поздравления!
-
Много искрено и истинско. Добра римна структура, доказателство за поетично можене. Малко повече внимание към ритъма - изравняването на стъпката е лесно, понякога очевидно, просто е искало още малко усилие. Оптимистичният финал някак не съответства на общото настроение, но така или иначе стихът се е получил и заслужава адмирации. Желая леко перо.
-
Много ми хареса, толкова ми е близка емоцията...
Поздрави!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрав!