anenceee (Анна Тодорова)
6 5
4 мая 2012 г., 16:46

Преди 

  Поэзия » Любовная
782 0 7

Прегръщам те и казвам: „Лека нощ”.

Макар да съм смалена от обида,

макар да те почувствах много лош.

Заспи и ме пусни да си отида...

 

Да си отида в онзи златен сън,

да съблека желязната умора.

И гледайки усмихнато навън,

да мога да побягна към простора...

 

Да мога да побягна към Преди,

където съм безплътна и безкрайна,

Плътта ми е съшита от мечти.

А бъдещето - сладка тайна.

 

Децата ми са още светъл блян.

Ръцете ми не носят пръстен.

А, ето те, и ти си там -

усмихнат, светъл и невръстен.

 

Играем, тичаме, летим...

Не трябва нищо да изричам,

А щом се изморим, трептим.

Ах, колко лесно се обича!!!

 

 Във миг дочувам силен звън.

Очи отварям. Ти - до мен...

И някак си Преди е вън.

Усмихнато ти казвам: „Добър ден”...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Анна Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Усмихна ме!
    Поздрав!
  • Хареса ми!
    Поздравления, Анна!
  • Много хубаво стихотворение! Поздрав!
  • Благодаря ви!
    Специално към Валентин Чернев: оценявам критиката и съм ти много благодарна. Много ми е нужно да знам б/у какво трябва да работя.
  • Искрено и хубаво!Поздравления!
  • Много искрено и истинско. Добра римна структура, доказателство за поетично можене. Малко повече внимание към ритъма - изравняването на стъпката е лесно, понякога очевидно, просто е искало още малко усилие. Оптимистичният финал някак не съответства на общото настроение, но така или иначе стихът се е получил и заслужава адмирации. Желая леко перо.
  • Много ми хареса, толкова ми е близка емоцията...
    Поздрави!
Предложения
: ??:??