4 мая 2012 г., 16:46

Преди

939 0 7

Прегръщам те и казвам: „Лека нощ”.

Макар да съм смалена от обида,

макар да те почувствах много лош.

Заспи и ме пусни да си отида...

 

Да си отида в онзи златен сън,

да съблека желязната умора.

И гледайки усмихнато навън,

да мога да побягна към простора...

 

Да мога да побягна към Преди,

където съм безплътна и безкрайна,

Плътта ми е съшита от мечти.

А бъдещето - сладка тайна.

 

Децата ми са още светъл блян.

Ръцете ми не носят пръстен.

А, ето те, и ти си там -

усмихнат, светъл и невръстен.

 

Играем, тичаме, летим...

Не трябва нищо да изричам,

А щом се изморим, трептим.

Ах, колко лесно се обича!!!

 

 Във миг дочувам силен звън.

Очи отварям. Ти - до мен...

И някак си Преди е вън.

Усмихнато ти казвам: „Добър ден”...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усмихна ме!
    Поздрав!
  • Хареса ми!
    Поздравления, Анна!
  • Много хубаво стихотворение! Поздрав!
  • Благодаря ви!
    Специално към Валентин Чернев: оценявам критиката и съм ти много благодарна. Много ми е нужно да знам б/у какво трябва да работя.
  • Искрено и хубаво!Поздравления!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...