Преди
Прегръщам те и казвам: „Лека нощ”.
Макар да съм смалена от обида,
макар да те почувствах много лош.
Заспи и ме пусни да си отида...
Да си отида в онзи златен сън,
да съблека желязната умора.
И гледайки усмихнато навън,
да мога да побягна към простора...
Да мога да побягна към Преди,
където съм безплътна и безкрайна,
Плътта ми е съшита от мечти.
А бъдещето - сладка тайна.
Децата ми са още светъл блян.
Ръцете ми не носят пръстен.
А, ето те, и ти си там -
усмихнат, светъл и невръстен.
Играем, тичаме, летим...
Не трябва нищо да изричам,
А щом се изморим, трептим.
Ах, колко лесно се обича!!!
Във миг дочувам силен звън.
Очи отварям. Ти - до мен...
И някак си Преди е вън.
Усмихнато ти казвам: „Добър ден”...
© Анна Тодорова All rights reserved.
Усмихна ме!
