линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
21 sept 2010, 13:14

Преди 

  Poesía » Otra
845 0 23

Преди

 

 

Сурови сме с единствения си живот
и с пълни шепи себе си пилеем -
разделя ни на изборите ни дългът,
въздишайки, над себе си се смеем.

Въртим в ръцете си мига,
тъй както времето върти оковите:
бутилка съвест, къшей черен хляб
и сънища, не досънували неволите.


А в дните ни - райета от стрелки,
зашепили очите ни със сребролюбство.

Мълчат в сърцата ни замръзнали реки,
подтиснали единственото чувство...

 

Градина за мечти и за илюзии,

за  свежест и за нежна чиста радост,

кажи преди да те подмина -

ще оцелее ли безкрайната ти младост?

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!...
  • Всички сме гости на този свят, а живеем така сякаш
    сме забравили, че всяко утро може да е последно, че
    всеки нов ден може да е последният ни шанс да дарим
    обичта си и да бъдем добри!
    Много силен и размислящ стих, талантливо сътворен,
    посветен на истината за живота!
    Поздрави за талантливата поетеса! БЪДИ!
  • !!!
  • сурови и неразбиращи...
    много ми хареса философията на стиха, Светлана мила...
    стих силен и истински....сърдечен поздрав за теб...
  • Колко познато , човешко чувство!
    Поздрав и от мен!
  • Че как няма да оцелее ти не си подвластна на времето
  • Светланка, една позамръзнала река пристига - с леко поразмътени води
    Честит световен ден на усмивката и на музиката! Мен пак ме забравихте по-хубавките ... Преди три дни минал световният ден на целувката без моето участие! Сега нищо друго не ми остава освен да ви пращам в неделя срещу понеделник да целувате Теодосий Спасов, който ще бъде гост в "Нощен хоризонт" по БНР. И да почерпите за инфото!
  • Здравейте, Приятели!!!
    ... зная, че имам вина, че изчезвам, а после внезапно се връщам, но простете ми малките бягства, странната тишина-своя свят смело проучвам, за да мога отново от тук да прегърна с чисто сърце вашето слово-мой спасителен бряг....

    Благодаря Ви!!! Сърдечни поздрави )))))))
  • В живота ни - несправедливо кратък
    има и такива часове,
    в които спираме,като в антракти
    и чакаме - да свършат само - те...

    Поздравления за стиха!!!!!
  • Поздрави, Светлана!Не се олипсвявай задълго!
  • "Въртим в ръцете си мига,тъй както времето върти оковите"- Незабравимо!Поздрави!Wali/Виолета Томова/
  • Поздрави и от мен , Светле!!!
  • Младостта е жива, ако успеем да запазим душите си млади! Поздрави, Светлана!
  • ... по райетата на дълга си преминах... стигнах до градината на чувството... реката сменя цветовете си... не е като истинското вино...

    Не се олипсвявай задълго, Светлана*...!
  • Благодаря на всички вас!
  • Поздрави Светлана.....!!!Хубаво е да сме чувствени и безкрайна младост да изпълва душите ни!!!
  • Щом е безкрайна, вече е оцеляла...
  • Я виж ти какъв въпрос! Единственият начин да оцелее е да я пилеем до последния си миг. Не е ли така?
  • оцеляваме, Светле...оцеляваме напук...!

    безкрайната младост е в душите ни само останала...!!!


    прегръщам те!!!
  • Често харата до към средата на живота си го пилят, а после напразно се опитват да съберат разпиланото.
    Дали животът е единсвен ... има различни мнения.
    Много душевни мазоли настъпва стиха ти!
    Проздрав!
  • Замислящ стих, толкова истински!
    Поздрави, Светлана!
  • Сурови сме!
  • "Градина за мечти и за илюзии,
    за свежест и за нежна чиста радост,
    кажи преди да те подмина -
    ще оцелее ли безкрайната ти младост?"

    Философия на живота...
    Поздравявам те за замислящата творба!
Propuestas
: ??:??