21 сент. 2010 г., 13:14

Преди 

  Поэзия » Другая
879 0 23
Преди
Сурови сме с единствения си живот
и с пълни шепи себе си пилеем -
разделя ни на изборите ни дългът,
въздишайки, над себе си се смеем.
Въртим в ръцете си мига,
тъй както времето върти оковите:
бутилка съвест, къшей черен хляб
и сънища, не досънували неволите.
А в дните ни - райета от стрелки,
зашепили очите ни със сребролюбство.
Мълчат в сърцата ни замръзнали реки, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Предложения
: ??:??