Преди
Преди
Сурови сме с единствения си живот
и с пълни шепи себе си пилеем -
разделя ни на изборите ни дългът,
въздишайки, над себе си се смеем.
Въртим в ръцете си мига,
тъй както времето върти оковите:
бутилка съвест, къшей черен хляб
и сънища, не досънували неволите.
А в дните ни - райета от стрелки,
зашепили очите ни със сребролюбство.
Мълчат в сърцата ни замръзнали реки,
подтиснали единственото чувство...
Градина за мечти и за илюзии,
за свежест и за нежна чиста радост,
кажи преди да те подмина -
ще оцелее ли безкрайната ти младост?
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
