16 ago 2017, 20:38

Преди

1.6K 3 3

Преди с теб да си станем излишни, 

самодостатъчни двама... 

Преди да открием, че липсата

е всичко, което го няма...

Преди да разбием сърцата си

на хиляди късчета ярост...

Преди да изпуснем ръцете си

в гората на идната старост...

Ние с теб ще се сбъднем до края

на всяко изпитано чувство.

И запазили спомен за Рая,

ще знаем – Любовта е изкуство! 

 

Венцислава Симеонова

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислава Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря от сърце! Приятно ми е да се завърна в този поетичен форум! Тук се чувствам като у дома си!
  • Открий до дъно душата си.Отвори като мида сърцето си...И там ще намериш древен бисер-една изповед.Красиво твориш, момиче!
  • Харесах! Много ми е наситено!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...