Преди с теб да си станем излишни,
самодостатъчни двама...
Преди да открием, че липсата
е всичко, което го няма...
Преди да разбием сърцата си
на хиляди късчета ярост...
Преди да изпуснем ръцете си
в гората на идната старост...
Ние с теб ще се сбъднем до края
на всяко изпитано чувство.
И запазили спомен за Рая,
ще знаем – Любовта е изкуство!
Венцислава Симеонова
© Венцислава Симеонова Todos los derechos reservados