16 авг. 2017 г., 20:38

Преди

1.6K 3 3

Преди с теб да си станем излишни, 

самодостатъчни двама... 

Преди да открием, че липсата

е всичко, което го няма...

Преди да разбием сърцата си

на хиляди късчета ярост...

Преди да изпуснем ръцете си

в гората на идната старост...

Ние с теб ще се сбъднем до края

на всяко изпитано чувство.

И запазили спомен за Рая,

ще знаем – Любовта е изкуство! 

 

Венцислава Симеонова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислава Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря от сърце! Приятно ми е да се завърна в този поетичен форум! Тук се чувствам като у дома си!
  • Открий до дъно душата си.Отвори като мида сърцето си...И там ще намериш древен бисер-една изповед.Красиво твориш, момиче!
  • Харесах! Много ми е наситено!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...