16 авг. 2017 г., 20:38

Преди

1.6K 3 3

Преди с теб да си станем излишни, 

самодостатъчни двама... 

Преди да открием, че липсата

е всичко, което го няма...

Преди да разбием сърцата си

на хиляди късчета ярост...

Преди да изпуснем ръцете си

в гората на идната старост...

Ние с теб ще се сбъднем до края

на всяко изпитано чувство.

И запазили спомен за Рая,

ще знаем – Любовта е изкуство! 

 

Венцислава Симеонова

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислава Симеонова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря от сърце! Приятно ми е да се завърна в този поетичен форум! Тук се чувствам като у дома си!
  • Открий до дъно душата си.Отвори като мида сърцето си...И там ще намериш древен бисер-една изповед.Красиво твориш, момиче!
  • Харесах! Много ми е наситено!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...