16.08.2017 г., 20:38

Преди

1.6K 3 3

Преди с теб да си станем излишни, 

самодостатъчни двама... 

Преди да открием, че липсата

е всичко, което го няма...

Преди да разбием сърцата си

на хиляди късчета ярост...

Преди да изпуснем ръцете си

в гората на идната старост...

Ние с теб ще се сбъднем до края

на всяко изпитано чувство.

И запазили спомен за Рая,

ще знаем – Любовта е изкуство! 

 

Венцислава Симеонова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря от сърце! Приятно ми е да се завърна в този поетичен форум! Тук се чувствам като у дома си!
  • Открий до дъно душата си.Отвори като мида сърцето си...И там ще намериш древен бисер-една изповед.Красиво твориш, момиче!
  • Харесах! Много ми е наситено!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...