16.08.2017 г., 20:38

Преди

1.6K 3 3

Преди с теб да си станем излишни, 

самодостатъчни двама... 

Преди да открием, че липсата

е всичко, което го няма...

Преди да разбием сърцата си

на хиляди късчета ярост...

Преди да изпуснем ръцете си

в гората на идната старост...

Ние с теб ще се сбъднем до края

на всяко изпитано чувство.

И запазили спомен за Рая,

ще знаем – Любовта е изкуство! 

 

Венцислава Симеонова

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря от сърце! Приятно ми е да се завърна в този поетичен форум! Тук се чувствам като у дома си!
  • Открий до дъно душата си.Отвори като мида сърцето си...И там ще намериш древен бисер-една изповед.Красиво твориш, момиче!
  • Харесах! Много ми е наситено!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...