5 jun 2022, 21:08

Преди Армагедон

  Poesía
532 10 3

Obra no adecuada para menores de 18 años

Обикновеният човек е само плужек.
Един безсмислен сурогат.
Да съществува просто е ненужно.
Но съществува той напук на този свят.

И трови всичко в своята дребнавост,
все към еснафските си цели устремен.
Изгаря гении със злъчна радост
във крематориума на безличния си ден.

В света-тресавище на семпли хора
загива често падаща звезда.
Дошла от най-високите простори,
потъва в блатото му без следа.

Но само сън ли е смъртта незрима,
или канон неписан в свят жесток?
А може би е жертвата необходима -
наградата за древен финикийски бог.

Достигнал цели осем милиарда,
набъбнал от излишна земна тлен,
светът натрупва грехове и страда
с човешки плужеци осакатен.

И виждам вече бързо как се спуска
от Арарат ковчегът стар на Ной.
Да събере Избраниците за изкуство,
преди да дойде новият порой.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "светът натрупва грехове и страда" Не Ной, сам Бог ще дойде да сложи край на този ад. Страшен и славен ще е този ден, както страшен и славен е Творецът на всемира. Защо да не бъдем между спасените!
  • Дано, Младене...
  • Много силно, истинно и изпълнено с гняв, в който се стопява и последната надежда за промяна. Младен и аз съм склонна да вярвам, че ще настъпи втори вселенски потоп! Който ще доведе ново поколение хора на тази планета. Хареса ми и те поздравявам!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....