5 июн. 2022 г., 21:08

Преди Армагедон

534 10 3

Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.

Обикновеният човек е само плужек.
Един безсмислен сурогат.
Да съществува просто е ненужно.
Но съществува той напук на този свят.

И трови всичко в своята дребнавост,
все към еснафските си цели устремен.
Изгаря гении със злъчна радост
във крематориума на безличния си ден.

В света-тресавище на семпли хора
загива често падаща звезда.
Дошла от най-високите простори,
потъва в блатото му без следа.

Но само сън ли е смъртта незрима,
или канон неписан в свят жесток?
А може би е жертвата необходима -
наградата за древен финикийски бог.

Достигнал цели осем милиарда,
набъбнал от излишна земна тлен,
светът натрупва грехове и страда
с човешки плужеци осакатен.

И виждам вече бързо как се спуска
от Арарат ковчегът стар на Ной.
Да събере Избраниците за изкуство,
преди да дойде новият порой.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "светът натрупва грехове и страда" Не Ной, сам Бог ще дойде да сложи край на този ад. Страшен и славен ще е този ден, както страшен и славен е Творецът на всемира. Защо да не бъдем между спасените!
  • Дано, Младене...
  • Много силно, истинно и изпълнено с гняв, в който се стопява и последната надежда за промяна. Младен и аз съм склонна да вярвам, че ще настъпи втори вселенски потоп! Който ще доведе ново поколение хора на тази планета. Хареса ми и те поздравявам!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...