Преди Армагедон
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Обикновеният човек е само плужек.
Един безсмислен сурогат.
Да съществува просто е ненужно.
Но съществува той напук на този свят.
И трови всичко в своята дребнавост,
все към еснафските си цели устремен.
Изгаря гении със злъчна радост
във крематориума на безличния си ден.
В света-тресавище на семпли хора
загива често падаща звезда.
Дошла от най-високите простори,
потъва в блатото му без следа.
Но само сън ли е смъртта незрима,
или канон неписан в свят жесток?
А може би е жертвата необходима -
наградата за древен финикийски бог.
Достигнал цели осем милиарда,
набъбнал от излишна земна тлен,
светът натрупва грехове и страда
с човешки плужеци осакатен.
И виждам вече бързо как се спуска
от Арарат ковчегът стар на Ной.
Да събере Избраниците за изкуство,
преди да дойде новият порой.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"светът натрупва грехове и страда" Не Ной, сам Бог ще дойде да сложи край на този ад. Страшен и славен ще е този ден, както страшен и славен е Творецът на всемира. Защо да не бъдем между спасените!
-
Внимавай какво си пожелаваш, че може и да ти се сбъдне...
-
Дано, Младене...
-
Много силно, истинно и изпълнено с гняв, в който се стопява и последната надежда за промяна. Младен и аз съм склонна да вярвам, че ще настъпи втори вселенски потоп! Който ще доведе ново поколение хора на тази планета. Хареса ми и те поздравявам!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
