Керванът облачен приижда -
неспирни, бягащи коне.
С копита черни той зазижда
надеждите на бистрото небе.
Морето жадно в миг изпива
на слънцето последните лъчи!
Денят несетно си отива,
а в него буревесникът лети.
Навъсеният вятър многоуст
докосва нощните скали,
приляга сам на плажа пуст,
понася скитащи мечти. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse