20.05.2017 г., 0:59  

Преди бурята

541 2 0

               Керванът облачен приижда -

               неспирни, бягащи коне.

               С копита черни той зазижда

               надеждите на бистрото небе.

 

               Морето жадно в миг изпива

               на слънцето последните лъчи!

               Денят несетно си отива,

               а в него буревесникът лети.

 

               Навъсеният вятър многоуст

               докосва нощните скали,

               приляга сам на плажа пуст,

               понася скитащи мечти.

 

               Брегът в очакване не спи

               дочул гласът на гръм, тътнѝ.

               Очакване препълнено с очи!

               Надигат се огромните вълни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...