Керванът облачен приижда -
неспирни, бягащи коне.
С копита черни той зазижда
надеждите на бистрото небе.
Морето жадно в миг изпива
на слънцето последните лъчи!
Денят несетно си отива,
а в него буревесникът лети.
Навъсеният вятър многоуст
докосва нощните скали,
приляга сам на плажа пуст,
понася скитащи мечти.
Брегът в очакване не спи
дочул гласът на гръм, тътнѝ.
Очакване препълнено с очи!
Надигат се огромните вълни...
© Хари Спасов Всички права запазени