Преди да бъда
Вземи я, любовта не е присъда!
Не нóси пръстени с гравиран страх.
Преди за корените сок да бъда,
до удар на сърце те пожелах.
Желах те дълго в тъжен дъжд, прегърнат
от птичите очи... Ще съм трева.
И сърп на лунна сянка ще обърна,
преди да бъда пролет в синева.
Към тази синева катеря стълба,
преди да бъда огън от памук,
по дланите ти в сладостта покълнал,
а вятърът разпалва ме напук.
Ах този вятър, мене ли засява?...
под облаци от люляк да цъфтя.
Не, няма нужда да се притесняваш,
след осмото небе ще отлетя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados
