Преди да бъда
Вземи я, любовта не е присъда!
Не нóси пръстени с гравиран страх.
Преди за корените сок да бъда,
до удар на сърце те пожелах.
Желах те дълго в тъжен дъжд, прегърнат
от птичите очи... Ще съм трева.
И сърп на лунна сянка ще обърна,
преди да бъда пролет в синева.
Към тази синева катеря стълба,
преди да бъда огън от памук,
по дланите ти в сладостта покълнал,
а вятърът разпалва ме напук.
Ах този вятър, мене ли засява?...
под облаци от люляк да цъфтя.
Не, няма нужда да се притесняваш,
след осмото небе ще отлетя!
© Красимира Чакърова All rights reserved.
