Преди да се родим и след смъртта ни
(Да не си помислите, че ще следва линията на Ивайло Петров! Няма! Приемете, че само заглавията си приличат. Ако на някого е по-угодно, ще река, че съм заимствала от заглавието на романа. Кой както предпочита, само мир и любов да бъде!)
Били ли сме преди да се родим?
Дали ще бъдем даже след смъртта?
Небесни пасбища да прекосим
с живота - кратък миг от вечността.
Телата тленни стават пепел, прах,
ала душите следват своя полет,
че земното не е човешки грях,
начало е на вечната ни пролет.
Значимостта на земните ни дни
врати отваря светли към безкрая.
Решени да танцуваме без страх,
където и да сме - и в Ад, и в Рая.
Дали животът ще е кратък миг,
или парад на върхове превзети,
смирени пътници, без стон, без лик,
или художници, певци, поети…
Дали ще е мелодия на лира
и с блясък на шлифовани таланти,
или фанфари, дето заглушават
природно надарени музиканти.
Вираж ли ще е сред звезди безброй,
или ще е живот нелепо кратък.
Едни ще стигнат вечния покой,
а другите ще продължат нататък.
Били ли сме преди да се родим?
Дали ще бъдем даже след смъртта?
Ще бъдем! В чайки ще се преродим,
и във безброй изгряващи слънца!
© Златка Чардакова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
съзирах трудно смисъла, прости ми!
Аз исках да избегна тъжни есени
и да не ми се случат люти зими.
Аз исках само пролети и лято ...
Comentarios
-
Петя, Георги, Иви, Младене, благодаря за окриляващите коментари!
-
Били ли сме? Ще бъдем ли? Къде и кога? Кой знае? Браво!
-
Красиво.
Поздравявам те. -
Респект! Прекрасна поезия!
-
Хора, какво правите тази вечер...?!!!!!
Поднасяте поезия с бездънна дълбочина. А това страшно ме радва.
"Вираж ли ще е сред звезди безброй,
или ще е живот нелепо кратък.
Едни ще стигнат вечния покой,
а другите ще продължат нататък.
Били ли сме преди да се родим?
Дали ще бъдем даже след смъртта?
Ще бъдем! В чайки ще се преродим,
и във безброй изгряващи слънца!"
Какъв финал само -третиращ толкова много въпроси. След вечния покой ще продължим нататък, защото покоят е равнозначен на смърт. Според мен били сме още преди да се родим и ще бъдем и след смъртта. Убеден съм!
Поздравление за прекрасния ти стих, Ромашка! -
Благодаря, че прочете, Bella, както за хубавия коментар и за подкрепата!
И на теб благодаря, ИнаКалина! Защо чайки ли? Защото вече не са само морски птици. От години се преселиха във вътрешността на страната. Има ги и тук, в София. Всяка вечер ги чувам. Снощи, когато го писах - също.
Мила Скити, благодаря за топлите думи, окриляват ме!
Благодарско за чудесния коментар, Дани! Радвам се, че се отбиваш при мен!
Благодаря за подкрепата, Вили!!! -
Един по-бързо, друг - по-бавно, но всеки ще прозре Безкрая и Твореца в себе си! Никой не е обещал пътят ни да е лек! Много истински стих!!!
-
"... Едни ще стигнат вечния покой,
а другите ще продължат нататък." Блазе им на пристигналите. ..С очи към невидимото. Струва ми се обаче, че няма еднозначен отговор и всичко следва нивото на своята разумност и следственост. А защо чайки. Ето, затова ми хареса- запитах се. -
Възхитена съм, Злати! И си мисля, че още дълго и много има да учим, да бъдем добри... Земният ни път е труден, изпълнен с грешки! А какво ли ни предстои "Преди да се родим и след смъртта"? Предполагам, че ни трябва осъзнаването!
Мноите поздрави, за прекрасния и силен стих! -
Какво проникновение в стихотворението ти за значимостта на земния ни живот, за вечния път на душата!!! Поставяш екзистенциални въпроси, Злати, които разкриват, че ние все още търсим идентичността си. Защото ние не живеем вечно и затова трябва да се възползваме максимално от нашия живот. Възхитена съм от творбата ти! Благодаря за удоволствието.
-
Браво, Злати!!! Направо ми напълни душата.
-
Пепи, благодаря ти с душа и сърце!
Благодаря, Тони! Твоята оценка е важна за мен, тръпки ме побиха, четейки...
А свързаният ти стих е образен, дълбок, мъдър! Бъди винаги себе си, момиче! -
Хубаво е, когато поет пише с главата си, а не емоционални и други подбуди и оригиналниченета
Браво! -
Не знам дали си даваш сметка какъв шедьовър си сътворила. Отваряш път на един сериозен, но неразбран от мнозина въпрос - за безсмъртието на душата и за достойния път, който е длъжна да премине, за да разгърне целия свой потенциал.
Защото никакво зло няма да остане неразкрито и нашите действия и Път са значими за изграждането на Вечния ни дух. А хората, които умищлено, дали поради неверие, или поради лошо възпитание и лош характер, криейки се зад измислени теории и съждения, градят Пътя си на неистини, лъжа и престъпления, те неприменно ще получат възмездие. Защото потъпкват Божия закон и простите Божии думи - не прави на ближния си това, което не искаш да направи на теб.
Такива хора ги съжалявам, а и начина им на действие. Толкова съм развълнувана, че ръцете ми треперят над клавишите и не се стърпявам да напиша едно старо, но мисля, че е добре да го свържа с твоето, мое произведение.
Огромно браво. Много мога да пиша по темата но ще спра дотук.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
