(Да не си помислите, че ще следва линията на Ивайло Петров! Няма! Приемете, че само заглавията си приличат. Ако на някого е по-угодно, ще река, че съм заимствала от заглавието на романа. Кой както предпочита, само мир и любов да бъде!)
Били ли сме преди да се родим?
Дали ще бъдем даже след смъртта?
Небесни пасбища да прекосим
с живота - кратък миг от вечността.
Телата тленни стават пепел, прах,
ала душите следват своя полет,
че земното не е човешки грях,
начало е на вечната ни пролет.
Значимостта на земните ни дни
врати отваря светли към безкрая.
Решени да танцуваме без страх,
където и да сме - и в Ад, и в Рая.
Дали животът ще е кратък миг,
или парад на върхове превзети,
смирени пътници, без стон, без лик,
или художници, певци, поети…
Дали ще е мелодия на лира
и с блясък на шлифовани таланти,
или фанфари, дето заглушават
природно надарени музиканти.
Вираж ли ще е сред звезди безброй,
или ще е живот нелепо кратък.
Едни ще стигнат вечния покой,
а другите ще продължат нататък.
Били ли сме преди да се родим?
Дали ще бъдем даже след смъртта?
Ще бъдем! В чайки ще се преродим,
и във безброй изгряващи слънца!
© Златка Чардакова Всички права запазени