Ти – с твоите различни имена
в различните сезони на годината,
защо ми носиш винаги печал,
най-много между пролетта и зимата?
Защо, когато слънцето трепти
и палаво се спуска от балконите,
край мен замират птичите ята?
И няма вече песен между клоните.
Нима са глухи всички Небеса
откакто се събуди гилотината?
И Месецът започна да сече
главите на лалетата в градината? ...