8 jul 2012, 11:25

Преди да тръгна пак 

  Poesía » Filosófica
1145 0 8

Преди да тръгна пак

 

Преди да тръгна пак, мои бяха тези

игриви, трепкащо красиви мигове.

Прашец от пеперудени криле -

това е всичкото, което ми остана.

Душа, задъхано припряна!

Къде си бях запътила душата?

Нагоре ли... или в морето, към вълната,

която бързо отминава, заличава,

но... прощава...

Към брега, който сипе се и замърсява,

към водораслите,

от които само прах остава,

към рибите със немотата

или към черупките със празнотата...

Къде си бях запътила душата?

А там – следи от щастие,

ехо от слава...

Кой го отвява, кой заличава?

Търкулната питка последваха дните ми,

но ни пясък, ни вятър за теб съм разпитвала.

Във мрака от сълзи и светулки,

на морето в дантелената дреха,

една вълна прашеца помита

без нищо да пита,

и свети... и свети душата ми,

преди да тръгна пак...

 

Ellan

© Тони Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??