Преди да тръгна пак
Преди да тръгна пак
Преди да тръгна пак, мои бяха тези
игриви, трепкащо красиви мигове.
Прашец от пеперудени криле -
това е всичкото, което ми остана.
Душа, задъхано припряна!
Къде си бях запътила душата?
Нагоре ли... или в морето, към вълната,
която бързо отминава, заличава,
но... прощава...
Към брега, който сипе се и замърсява,
към водораслите,
от които само прах остава,
към рибите със немотата
или към черупките със празнотата...
Къде си бях запътила душата?
А там – следи от щастие,
ехо от слава...
Кой го отвява, кой заличава?
Търкулната питка последваха дните ми,
но ни пясък, ни вятър за теб съм разпитвала.
Във мрака от сълзи и светулки,
на морето в дантелената дреха,
една вълна прашеца помита
без нищо да пита,
и свети... и свети душата ми,
преди да тръгна пак...
Ellan
© Тони Тодорова All rights reserved.
! Хубав ден!
