8 июл. 2012 г., 11:25

Преди да тръгна пак 

  Поэзия » Философская
980 0 8

Преди да тръгна пак

 

Преди да тръгна пак, мои бяха тези

игриви, трепкащо красиви мигове.

Прашец от пеперудени криле -

това е всичкото, което ми остана.

Душа, задъхано припряна!

Къде си бях запътила душата?

Нагоре ли... или в морето, към вълната,

която бързо отминава, заличава,

но... прощава...

Към брега, който сипе се и замърсява,

към водораслите,

от които само прах остава,

към рибите със немотата

или към черупките със празнотата...

Къде си бях запътила душата?

А там – следи от щастие,

ехо от слава...

Кой го отвява, кой заличава?

Търкулната питка последваха дните ми,

но ни пясък, ни вятър за теб съм разпитвала.

Във мрака от сълзи и светулки,

на морето в дантелената дреха,

една вълна прашеца помита

без нищо да пита,

и свети... и свети душата ми,

преди да тръгна пак...

 

Ellan

© Тони Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??