Колко много те викаше… вятърът.
Май остана без дъх… призори.
Май повяхна небето. И плачеха
милиони звезди изведнъж.
Бяха в шепите. Бяха… Ех, някога
самодиви рисуваха дъжд.
Капки нежни оплитаха залеза.
И обичах душата ти. Сякаш мъж.
Днес е друго. Всъщност ме няма.
Даже теб. И Луната вали.
А те пазех. До вчера.
Очите ти. Всичко твое. ...