31.08.2008 г., 20:18 ч.

... преди да завали... 

  Поезия
937 0 30

Колко много те викаше… вятърът.

Май остана без дъх… призори.

Май повяхна небето. И плачеха

милиони звезди изведнъж.

Бяха в шепите. Бяха… Ех, някога

самодиви рисуваха дъжд.

Капки нежни оплитаха залеза.

И обичах душата ти. Сякаш мъж.

Днес е друго. Всъщност ме няма.

Даже теб. И Луната вали.

А те пазех. До вчера.

Очите ти. Всичко твое.

И мойте сълзи.

И пеперудите пазех. Дъгите.

Като на кукла в косите,

криех слънцето. И свойте мечти.

Сякаш жарава са дните ми.

Без огън в тях да гори.

Сега е тъмно.

И погледът ми детски бяга.

По счупеното утро. Без лъчи.

И самотата сякаш се протяга

да вземе част от мен…

преди да завали…

© Ем Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??