31 авг. 2008 г., 20:18

... преди да завали... 

  Поэзия
977 0 30
Колко много те викаше… вятърът.
Май остана без дъх… призори.
Май повяхна небето. И плачеха
милиони звезди изведнъж.
Бяха в шепите. Бяха… Ех, някога
самодиви рисуваха дъжд.
Капки нежни оплитаха залеза.
И обичах душата ти. Сякаш мъж.
Днес е друго. Всъщност ме няма.
Даже теб. И Луната вали.
А те пазех. До вчера.
Очите ти. Всичко твое. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ем Все права защищены

Предложения
: ??:??