30 jun 2012, 20:30

Преди години

  Poesía
609 0 4

 

 

Преди години станах дядо!

Туй стана с първия ми  внук.

И от тогава с мойто чадо

почувствах  аз, че ставам друг...

 

Разбрах за свойта отговорност.

Станах в семейството глава.

Заразсъждавах плодотворно.

Улегнах просто, с две слова...

 

Бях длъжен вече да внимавам,

По-зряло  аз да се държа..

На чувства да не разрешавам...

Жребците си да удържа!

 

О, не че се превърнах в дядо,

аз още имах свойта мощ!

Аз дотогава сам бях „чадо”...

За нищичко не плащах грош!

 

Не чувствах аз, че остарявам...

Макар че вече ставах друг!

Аз първото си място сдавах...

Не можех все да бъда чук!

 

Сравнявях всичко с възрастта си..

Аз бях изгубил младостта!..

И питах се аз на ума си

ще срещна ли пак любовта!

 

И ей така аз, без да искам,

морално сам се състарих...

Аз пиша туй не за да пискам,

а да се посъветвам в стих...

 

Тъгувам аз за младостта си!

За туй, което изтървах!...

Прекарвам всичко през ума си...

За загубите ме е страх!!!.

       07.09.1977г. София

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А обвиненията, без доказателства се наричат клевета,клеветико!
  • Славов, теб трябва да те смущава, не мен. Как се нарича излагането на информация с невярно съдържание?
  • И какво? Това смущава ле те?
  • Славов, творбата ...пробвах да я чета, ама не става, но...датата под стихото ме заинтригува
    Ако наистина си на 77 както пише на профила ти, през '77 г. си бил на 42... рано си станал дядо ...щото стихото почва: "Преди години..." нещо което предполага най- малко 2г....значи останаха 40...

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...