Jun 30, 2012, 8:30 PM

Преди години

  Poetry
610 0 4

 

 

Преди години станах дядо!

Туй стана с първия ми  внук.

И от тогава с мойто чадо

почувствах  аз, че ставам друг...

 

Разбрах за свойта отговорност.

Станах в семейството глава.

Заразсъждавах плодотворно.

Улегнах просто, с две слова...

 

Бях длъжен вече да внимавам,

По-зряло  аз да се държа..

На чувства да не разрешавам...

Жребците си да удържа!

 

О, не че се превърнах в дядо,

аз още имах свойта мощ!

Аз дотогава сам бях „чадо”...

За нищичко не плащах грош!

 

Не чувствах аз, че остарявам...

Макар че вече ставах друг!

Аз първото си място сдавах...

Не можех все да бъда чук!

 

Сравнявях всичко с възрастта си..

Аз бях изгубил младостта!..

И питах се аз на ума си

ще срещна ли пак любовта!

 

И ей така аз, без да искам,

морално сам се състарих...

Аз пиша туй не за да пискам,

а да се посъветвам в стих...

 

Тъгувам аз за младостта си!

За туй, което изтървах!...

Прекарвам всичко през ума си...

За загубите ме е страх!!!.

       07.09.1977г. София

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • А обвиненията, без доказателства се наричат клевета,клеветико!
  • Славов, теб трябва да те смущава, не мен. Как се нарича излагането на информация с невярно съдържание?
  • И какво? Това смущава ле те?
  • Славов, творбата ...пробвах да я чета, ама не става, но...датата под стихото ме заинтригува
    Ако наистина си на 77 както пише на профила ти, през '77 г. си бил на 42... рано си станал дядо ...щото стихото почва: "Преди години..." нещо което предполага най- малко 2г....значи останаха 40...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...