Преди години
Преди години станах дядо!
Туй стана с първия ми внук.
И от тогава с мойто чадо
почувствах аз, че ставам друг...
Разбрах за свойта отговорност.
Станах в семейството глава.
Заразсъждавах плодотворно.
Улегнах просто, с две слова...
Бях длъжен вече да внимавам,
По-зряло аз да се държа..
На чувства да не разрешавам...
Жребците си да удържа!
О, не че се превърнах в дядо,
аз още имах свойта мощ!
Аз дотогава сам бях „чадо”...
За нищичко не плащах грош!
Не чувствах аз, че остарявам...
Макар че вече ставах друг!
Аз първото си място сдавах...
Не можех все да бъда чук!
Сравнявях всичко с възрастта си..
Аз бях изгубил младостта!..
И питах се аз на ума си
ще срещна ли пак любовта!
И ей така аз, без да искам,
морално сам се състарих...
Аз пиша туй не за да пискам,
а да се посъветвам в стих...
Тъгувам аз за младостта си!
За туй, което изтървах!...
Прекарвам всичко през ума си...
За загубите ме е страх!!!.
07.09.1977г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
...щото стихото почва: "Преди години..." нещо което предполага най- малко 2г....значи останаха 40...