26 jun 2015, 22:55

Преди и след смъртта докато чакам мен

  Poesía » Otra
516 0 6

Преди и след смъртта докато чакам мен

 

По стръмните наклони на страстта ми

се спускам все по-долу в низините,

където е подготвила смъртта ми

нанизи от духовете на предците.

 

Дали ще стана част от нещо по-голямо

или ще съм повехнала тревичка,

разнообразието има ли го или няма,

ако прераждаме се всички.

 

И червеите, които ще ме оглозгат,

дали са старите приятели,

или пък лигави и хлъзгави

ме чакат моите предатели.

 

Тялото ми – ясно, то ще свърши,

а духът ми – ще го види ли отгоре,

как самотната разлагаща се мърша

на органика в пръстта ще се престори.

 

Искам да поникна като здравец

над гроба ми усамотен

и нищо друго да не правя,

 

докато дочакам пак отново мен.

 

botyo

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...