Преди и след смъртта докато чакам мен
Преди и след смъртта докато чакам мен
По стръмните наклони на страстта ми
се спускам все по-долу в низините,
където е подготвила смъртта ми
нанизи от духовете на предците.
Дали ще стана част от нещо по-голямо
или ще съм повехнала тревичка,
разнообразието има ли го или няма,
ако прераждаме се всички.
И червеите, които ще ме оглозгат,
дали са старите приятели,
или пък лигави и хлъзгави
ме чакат моите предатели.
Тялото ми – ясно, то ще свърши,
а духът ми – ще го види ли отгоре,
как самотната разлагаща се мърша
на органика в пръстта ще се престори.
Искам да поникна като здравец
над гроба ми усамотен
и нищо друго да не правя,
докато дочакам пак отново мен.
botyo
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени
