26.06.2015 г., 22:55 ч.

Преди и след смъртта докато чакам мен 

  Поезия » Друга
392 0 6

Преди и след смъртта докато чакам мен

 

По стръмните наклони на страстта ми

се спускам все по-долу в низините,

където е подготвила смъртта ми

нанизи от духовете на предците.

 

Дали ще стана част от нещо по-голямо

или ще съм повехнала тревичка,

разнообразието има ли го или няма,

ако прераждаме се всички.

 

И червеите, които ще ме оглозгат,

дали са старите приятели,

или пък лигави и хлъзгави

ме чакат моите предатели.

 

Тялото ми – ясно, то ще свърши,

а духът ми – ще го види ли отгоре,

как самотната разлагаща се мърша

на органика в пръстта ще се престори.

 

Искам да поникна като здравец

над гроба ми усамотен

и нищо друго да не правя,

 

докато дочакам пак отново мен.

 

botyo

 

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??