26 июн. 2015 г., 22:55

Преди и след смъртта докато чакам мен

515 0 6

Преди и след смъртта докато чакам мен

 

По стръмните наклони на страстта ми

се спускам все по-долу в низините,

където е подготвила смъртта ми

нанизи от духовете на предците.

 

Дали ще стана част от нещо по-голямо

или ще съм повехнала тревичка,

разнообразието има ли го или няма,

ако прераждаме се всички.

 

И червеите, които ще ме оглозгат,

дали са старите приятели,

или пък лигави и хлъзгави

ме чакат моите предатели.

 

Тялото ми – ясно, то ще свърши,

а духът ми – ще го види ли отгоре,

как самотната разлагаща се мърша

на органика в пръстта ще се престори.

 

Искам да поникна като здравец

над гроба ми усамотен

и нищо друго да не правя,

 

докато дочакам пак отново мен.

 

botyo

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....