26 июн. 2015 г., 22:55

Преди и след смъртта докато чакам мен

518 0 6

Преди и след смъртта докато чакам мен

 

По стръмните наклони на страстта ми

се спускам все по-долу в низините,

където е подготвила смъртта ми

нанизи от духовете на предците.

 

Дали ще стана част от нещо по-голямо

или ще съм повехнала тревичка,

разнообразието има ли го или няма,

ако прераждаме се всички.

 

И червеите, които ще ме оглозгат,

дали са старите приятели,

или пък лигави и хлъзгави

ме чакат моите предатели.

 

Тялото ми – ясно, то ще свърши,

а духът ми – ще го види ли отгоре,

как самотната разлагаща се мърша

на органика в пръстта ще се престори.

 

Искам да поникна като здравец

над гроба ми усамотен

и нищо друго да не правя,

 

докато дочакам пак отново мен.

 

botyo

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...