26 июн. 2015 г., 22:55

Преди и след смъртта докато чакам мен

517 0 6

Преди и след смъртта докато чакам мен

 

По стръмните наклони на страстта ми

се спускам все по-долу в низините,

където е подготвила смъртта ми

нанизи от духовете на предците.

 

Дали ще стана част от нещо по-голямо

или ще съм повехнала тревичка,

разнообразието има ли го или няма,

ако прераждаме се всички.

 

И червеите, които ще ме оглозгат,

дали са старите приятели,

или пък лигави и хлъзгави

ме чакат моите предатели.

 

Тялото ми – ясно, то ще свърши,

а духът ми – ще го види ли отгоре,

как самотната разлагаща се мърша

на органика в пръстта ще се престори.

 

Искам да поникна като здравец

над гроба ми усамотен

и нищо друго да не правя,

 

докато дочакам пак отново мен.

 

botyo

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...