25 feb 2012, 16:59

Преди края

  Poesía » Otra
633 0 3

Когато смислите в главата притъмнеят

и времето забави своя ход,

тогава силата на волята ще тлее,

а няма да трепти като хомот.

Но ние няма да се даваме,

ще стискаме живота във юмрук,

защото пак ще трябва да пресяваме

кое било е зърно и кое - боклук.

А щом настъпи час за равносметка

във някоя студена и пропита с тягост нощ,

пред погледа суров на черната кокетка

надявам се ще можем да си кажем: „Животът хич не беше лош”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хийл Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...