25 feb 2012, 16:59

Преди края

  Poesía » Otra
636 0 3

Когато смислите в главата притъмнеят

и времето забави своя ход,

тогава силата на волята ще тлее,

а няма да трепти като хомот.

Но ние няма да се даваме,

ще стискаме живота във юмрук,

защото пак ще трябва да пресяваме

кое било е зърно и кое - боклук.

А щом настъпи час за равносметка

във някоя студена и пропита с тягост нощ,

пред погледа суров на черната кокетка

надявам се ще можем да си кажем: „Животът хич не беше лош”.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хийл Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...