25.02.2012 г., 16:59

Преди края

627 0 3

Когато смислите в главата притъмнеят

и времето забави своя ход,

тогава силата на волята ще тлее,

а няма да трепти като хомот.

Но ние няма да се даваме,

ще стискаме живота във юмрук,

защото пак ще трябва да пресяваме

кое било е зърно и кое - боклук.

А щом настъпи час за равносметка

във някоя студена и пропита с тягост нощ,

пред погледа суров на черната кокетка

надявам се ще можем да си кажем: „Животът хич не беше лош”.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хийл Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...