Когато смислите в главата притъмнеят
и времето забави своя ход,
тогава силата на волята ще тлее,
а няма да трепти като хомот.
Но ние няма да се даваме,
ще стискаме живота във юмрук,
защото пак ще трябва да пресяваме
кое било е зърно и кое - боклук.
А щом настъпи час за равносметка
във някоя студена и пропита с тягост нощ,
пред погледа суров на черната кокетка
надявам се ще можем да си кажем: „Животът хич не беше лош”.
© Хийл All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
