6 mar 2007, 15:12

Преди началото

  Poesía
1.3K 0 1
Изгубих те, преди да те спечеля,
научих се самотна да живея.
Ти беше истински и нежен,
макар и понякога небрежен.

Изгубих те, преди да те спечеля,
но съдбата бе жестока
и ти така и не разбра,
отблъсна ме, без да разбереш,
че едно сърце изгаря в копнеж.

Изгубих те, преди да те спечеля,
но да те видя пак в нощtа копнея.
Ти беше като ангел, дошъл от рая.
Тогава още не знаех,
че преди началото ще дойде края!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вероника Менгова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Защо си го пуснала,намери го отново,за една любов се правят много жертви и опити.Не се отказваи така
    Поздрави!!!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...