6 мар. 2007 г., 15:12

Преди началото

1.3K 0 1
Изгубих те, преди да те спечеля,
научих се самотна да живея.
Ти беше истински и нежен,
макар и понякога небрежен.

Изгубих те, преди да те спечеля,
но съдбата бе жестока
и ти така и не разбра,
отблъсна ме, без да разбереш,
че едно сърце изгаря в копнеж.

Изгубих те, преди да те спечеля,
но да те видя пак в нощtа копнея.
Ти беше като ангел, дошъл от рая.
Тогава още не знаех,
че преди началото ще дойде края!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вероника Менгова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Защо си го пуснала,намери го отново,за една любов се правят много жертви и опити.Не се отказваи така
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...