Mar 6, 2007, 3:12 PM

Преди началото

  Poetry
1.3K 0 1
Изгубих те, преди да те спечеля,
научих се самотна да живея.
Ти беше истински и нежен,
макар и понякога небрежен.

Изгубих те, преди да те спечеля,
но съдбата бе жестока
и ти така и не разбра,
отблъсна ме, без да разбереш,
че едно сърце изгаря в копнеж.

Изгубих те, преди да те спечеля,
но да те видя пак в нощtа копнея.
Ти беше като ангел, дошъл от рая.
Тогава още не знаех,
че преди началото ще дойде края!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Менгова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо си го пуснала,намери го отново,за една любов се правят много жертви и опити.Не се отказваи така
    Поздрави!!!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...