Mar 6, 2007, 3:12 PM

Преди началото

  Poetry
1.2K 0 1
Изгубих те, преди да те спечеля,
научих се самотна да живея.
Ти беше истински и нежен,
макар и понякога небрежен.

Изгубих те, преди да те спечеля,
но съдбата бе жестока
и ти така и не разбра,
отблъсна ме, без да разбереш,
че едно сърце изгаря в копнеж.

Изгубих те, преди да те спечеля,
но да те видя пак в нощtа копнея.
Ти беше като ангел, дошъл от рая.
Тогава още не знаех,
че преди началото ще дойде края!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Менгова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Защо си го пуснала,намери го отново,за една любов се правят много жертви и опити.Не се отказваи така
    Поздрави!!!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...