Преди началото
научих се самотна да живея.
Ти беше истински и нежен,
макар и понякога небрежен.
Изгубих те, преди да те спечеля,
но съдбата бе жестока
и ти така и не разбра,
отблъсна ме, без да разбереш,
че едно сърце изгаря в копнеж.
Изгубих те, преди да те спечеля,
но да те видя пак в нощtа копнея.
Ти беше като ангел, дошъл от рая.
Тогава още не знаех,
че преди началото ще дойде края!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Менгова Всички права запазени