myworld (Аз)
284 845
23 nov 2013, 22:52  

Преди не те изпитвах 

  Poesía
446 0 9

Съдбата ми е само сън
и болката ми е обител.
А все като ненужен трън,
към себе си сега политам.

И ето че си вече в мен,
останала почти без сили.
Душата ми е твой мехлем,
а цялата е тук попила.

Тя гали като нежен мъх
и истински дори прозира.
Животът ми е топъл дъх.
Рисува ме. И бялата коприна.

А съдбата ми е само сън
и болката ми е обител.
Аз вече съм камбанен звън.
Прости! Преди не те изпитвах!









© Аз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Така е, М. Поздрав!
  • Болката може да е един вид щастие, щом като можеш да я изпиташ, значи си струва да живееш за всичко, за което те боли! Страхотен стих отново!
  • Благодаря ти, Санвали!
  • Поздрав, Васил, хубав стих! Болката може да ни бъде Учител, стига да искаме да се учим от нея! Хареса ми!
  • Благодаря ти, че намина, Илко! Иначе не претендирам, че съм безгрешен! Но пък имам желанието да се уча!
  • Навярно си прав, Краси! Благодаря ти, че намина и оцени!
  • Когато Я изпиташ, тогава разбираш всичко за себе си!
    Поздрав!
  • Благодаря ти, Чо!
  • Хубаво! Поздрав, Васил!
Propuestas
: ??:??