Преди не те изпитвах
Съдбата ми е само сън
и болката ми е обител.
А все като ненужен трън,
към себе си сега политам.
И ето че си вече в мен,
останала почти без сили.
Душата ми е твой мехлем,
а цялата е тук попила.
Тя гали като нежен мъх
и истински дори прозира.
Животът ми е топъл дъх.
Рисува ме. И бялата коприна.
А съдбата ми е само сън
и болката ми е обител.
Аз вече съм камбанен звън.
Прости! Преди не те изпитвах!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Аз Все права защищены
