Преди понякога аз знаех кой съм
Преди понякога аз знаех кой съм
Понякога, понякога, понякога
аз ще се радвам както никой друг сега.
Понякога, понякога, понякога
ще бъда себе си и тихо ще тъжа.
Но ти недей ме отминава,
между мъката и радостта
има много малки интервали
от безкрая на реалността.
В тях живея прозаично,
но в копнежа си ми само ти,
ценната за мене личност
и везните в твоите очи.
Оглеждай ме и преценявай,
като не стига – прибави,
като е много – отстранявай.
Жив съм само в твоя смях и твоите сълзи.
botyo
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бойко Беров Todos los derechos reservados
