Не съм усетила кога си влязъл.
Сънят – свалил оградата желязна,
приспал и стражата незабелязано...
Усетих само устни незабравени –
целувката, която ме оставяше
без дъх, без думи, без съпротивляване...
Като вълнá, самотен бряг заливаща,
която чак до костите прониква
и волята до капчица изпива…
Усетих и ръцете ти, и двете –
нетърпеливи,търсещи, горещи…
А после… се изгубихме във времето… ...