anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
6 jul 2017, 15:08  

Преди разсъмване

1K 6 22

Не съм усетила кога си влязъл.

Сънят – свалил оградата желязна,

приспал и стражата незабелязано...

 

Усетих само устни незабравени –

целувката, която ме оставяше

без дъх, без думи, без съпротивляване...

 

Като вълнá, самотен бряг заливаща,

която чак до костите прониква

и волята до капчица изпива…

 

Усетих и ръцете ти, и двете –

нетърпеливи,търсещи, горещи…

А после… се изгубихме във времето…

 

Защо дойде?... Прежалих те отдавна...

Не в сън те искам аз!... Ела наяве!

Влезни при мене – в храма изоставен.

 

Смирен, превърнал гордостта в свещичка.

И пред олтара запалѝ я тихо...

Попитай любовта ще ти прости ли...


 

Албена Димитрова

 

6.7.2017г.

София.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0