6 июл. 2017 г., 15:08  

Преди разсъмване

1K 6 22

Не съм усетила кога си влязъл.

Сънят – свалил оградата желязна,

приспал и стражата незабелязано...

 

Усетих само устни незабравени –

целувката, която ме оставяше

без дъх, без думи, без съпротивляване...

 

Като вълнá, самотен бряг заливаща,

която чак до костите прониква

и волята до капчица изпива…

 

Усетих и ръцете ти, и двете –

нетърпеливи,търсещи, горещи…

А после… се изгубихме във времето…

 

Защо дойде?... Прежалих те отдавна...

Не в сън те искам аз!... Ела наяве!

Влезни при мене – в храма изоставен.

 

Смирен, превърнал гордостта в свещичка.

И пред олтара запалѝ я тихо...

Попитай любовта ще ти прости ли...


 

Албена Димитрова

 

6.7.2017г.

София.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...