anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
6 июл. 2017 г., 15:08  

Преди разсъмване

1K 6 22

Не съм усетила кога си влязъл.

Сънят – свалил оградата желязна,

приспал и стражата незабелязано...

 

Усетих само устни незабравени –

целувката, която ме оставяше

без дъх, без думи, без съпротивляване...

 

Като вълнá, самотен бряг заливаща,

която чак до костите прониква

и волята до капчица изпива…

 

Усетих и ръцете ти, и двете –

нетърпеливи,търсещи, горещи…

А после… се изгубихме във времето…

 

Защо дойде?... Прежалих те отдавна...

Не в сън те искам аз!... Ела наяве!

Влезни при мене – в храма изоставен.

 

Смирен, превърнал гордостта в свещичка.

И пред олтара запалѝ я тихо...

Попитай любовта ще ти прости ли...


 

Албена Димитрова

 

6.7.2017г.

София.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0