Преди разсъмване
Не съм усетила кога си влязъл.
Сънят – свалил оградата желязна,
приспал и стражата незабелязано...
Усетих само устни незабравени –
целувката, която ме оставяше
без дъх, без думи, без съпротивляване...
Като вълнá, самотен бряг заливаща,
която чак до костите прониква
и волята до капчица изпива…
Усетих и ръцете ти, и двете –
нетърпеливи,търсещи, горещи…
А после… се изгубихме във времето…
Защо дойде?... Прежалих те отдавна...
Не в сън те искам аз!... Ела наяве!
Влезни при мене – в храма изоставен.
Смирен, превърнал гордостта в свещичка.
И пред олтара запалѝ я тихо...
Попитай любовта ще ти прости ли...
Албена Димитрова
6.7.2017г.
София.
© Албена Димитрова All rights reserved.
