anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
6.07.2017 г., 15:08  

Преди разсъмване

1K 6 22

Не съм усетила кога си влязъл.

Сънят – свалил оградата желязна,

приспал и стражата незабелязано...

 

Усетих само устни незабравени –

целувката, която ме оставяше

без дъх, без думи, без съпротивляване...

 

Като вълнá, самотен бряг заливаща,

която чак до костите прониква

и волята до капчица изпива…

 

Усетих и ръцете ти, и двете –

нетърпеливи,търсещи, горещи…

А после… се изгубихме във времето…

 

Защо дойде?... Прежалих те отдавна...

Не в сън те искам аз!... Ела наяве!

Влезни при мене – в храма изоставен.

 

Смирен, превърнал гордостта в свещичка.

И пред олтара запалѝ я тихо...

Попитай любовта ще ти прости ли...


 

Албена Димитрова

 

6.7.2017г.

София.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.1K 5.0