ПРЕДИ СТИКС*
"Ще види всеки лъкатушещия черен
Коцит*, вълните си лениво плискащ..."
Квинт ХОРАЦИЙ Флак, “Оди”
Пестеше майка ми.
Как ревностно пестеше,
как пет стотинки бяха приказно имане
и аз, изхарчил някой лев, се чувствах грешен,
а удоволствието беше скрита рана.
Когато тръгваше, разтвори суха шепа –
видях спестеното дланта й да изгаря;
а беше тъжно, беше страшно и нелепо ...