Преди Стикс
ПРЕДИ СТИКС*
"Ще види всеки лъкатушещия черен
Коцит*, вълните си лениво плискащ..."
Квинт ХОРАЦИЙ Флак, “Оди”
Пестеше майка ми.
Как ревностно пестеше,
как пет стотинки бяха приказно имане
и аз, изхарчил някой лев, се чувствах грешен,
а удоволствието беше скрита рана.
Когато тръгваше, разтвори суха шепа –
видях спестеното дланта й да изгаря;
а беше тъжно, беше страшно и нелепо
– там стискаше нищожен навлон* – за Лодкаря.
И се заклех да не пестя.
Да пръсна даже
на трудните си дни последната награда.
Тогава може би Харон ще ми откаже
безплатен превоз от брега на Стикс до ада.
И аз ще струпам край изсъхнал клон колиба,
от Флегетон* ще гребна шепа течен огън...
Сред мъртвите реки навярно няма риба,
но щом съм само дух – и без храна ще мога.
Там, горе, корените на треви ще скриват
плътта на миналото, тленното у мене,
но по-добрата част от мен, безплътно жива,
не е подвластна на покой и погребения.
И, жив сред сенките, до края на вселената
ще скитам между Ахеронт*, Коцит и Лета*,
ще пиша стихове за още неродените,
ще галя времето...
А вечността е на поетите!
___________________
*Стикс – “омразната” – в гръцката митология – река в подземното царство на мъртвите;
*Коцит – река в Аид, приток на Стикс;
*Навлон – дребна монета в древна Гърция, с която се плащало на подземния лодкар Харон за превоз на душите през Стикс;
*Флегетон – огнена река, вливаща се в Ахеронт;
*Ахеронт – кална тинеста река, опасваща подземното царство;
*Лета – реката на забравата в Аид. Душите, отпили от водите й, забравяли земния си живот.
© Валентин Чернев All rights reserved.
, както казва моята Инночка от Краснодар.