ПРЕДИ СТИКС*

         "Ще види всеки лъкатушещия черен

          Коцит*, вълните си лениво плискащ..."

                                Квинт ХОРАЦИЙ Флак, “Оди”

Пестеше майка ми.

Как ревностно пестеше,

как пет стотинки бяха приказно имане

и аз, изхарчил някой лев, се чувствах грешен,

а удоволствието беше скрита рана.

Когато тръгваше, разтвори суха шепа –

видях спестеното дланта й да изгаря;

а беше тъжно, беше страшно и нелепо

– там стискаше нищожен навлон* – за Лодкаря.

И се заклех да не пестя.

Да пръсна даже

на трудните си дни последната награда.

Тогава може би Харон ще ми откаже

безплатен превоз от брега на Стикс до ада.

И аз ще струпам край изсъхнал клон колиба,

от Флегетон* ще гребна шепа течен огън...

Сред мъртвите реки навярно няма риба,

но щом съм само дух – и без храна ще мога.

Там, горе, корените на треви ще скриват

плътта на миналото, тленното у мене,

но по-добрата част от мен, безплътно жива,

не е подвластна на покой и погребения.

И, жив сред сенките, до края на вселената

ще скитам между Ахеронт*, Коцит и Лета*,

ще пиша стихове за още неродените,

ще галя времето...

А вечността е на поетите!

___________________

*Стикс – “омразната” – в гръцката митология – река в подземното царство на мъртвите;

*Коцит – река в Аид, приток на Стикс;

*Навлон – дребна монета в древна Гърция, с която се плащало на подземния лодкар Харон за превоз на душите през Стикс;

*Флегетон – огнена река, вливаща се в Ахеронт;

*Ахеронт – кална тинеста река, опасваща подземното царство;

*Лета – реката на забравата в Аид. Душите, отпили от водите й, забравяли земния си живот.