28 сент. 2012 г., 14:47

Преди Стикс

699 0 3

 

ПРЕДИ СТИКС*

 

         "Ще види всеки лъкатушещия черен

          Коцит*, вълните си лениво плискащ..."

                                Квинт ХОРАЦИЙ Флак, “Оди”

 

Пестеше майка ми.

Как ревностно пестеше,

как пет стотинки бяха приказно имане

и аз, изхарчил някой лев, се чувствах грешен,

а удоволствието беше скрита рана.

Когато тръгваше, разтвори суха шепа –

видях спестеното дланта й да изгаря;

а беше тъжно, беше страшно и нелепо

– там стискаше нищожен навлон* – за Лодкаря.

 

И се заклех да не пестя.

Да пръсна даже

на трудните си дни последната награда.

Тогава може би Харон ще ми откаже

безплатен превоз от брега на Стикс до ада.

И аз ще струпам край изсъхнал клон колиба,

от Флегетон* ще гребна шепа течен огън...

Сред мъртвите реки навярно няма риба,

но щом съм само дух – и без храна ще мога.

 

Там, горе, корените на треви ще скриват

плътта на миналото, тленното у мене,

но по-добрата част от мен, безплътно жива,

не е подвластна на покой и погребения.

И, жив сред сенките, до края на вселената

ще скитам между Ахеронт*, Коцит и Лета*,

ще пиша стихове за още неродените,

ще галя времето...

А вечността е на поетите!

 

___________________

 

*Стикс – “омразната” – в гръцката митология – река в подземното царство на мъртвите;

*Коцит – река в Аид, приток на Стикс;

*Навлон – дребна монета в древна Гърция, с която се плащало на подземния лодкар Харон за превоз на душите през Стикс;

*Флегетон – огнена река, вливаща се в Ахеронт;

*Ахеронт – кална тинеста река, опасваща подземното царство;

*Лета – реката на забравата в Аид. Душите, отпили от водите й, забравяли земния си живот.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Чернев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...