28.09.2012 г., 14:47

Преди Стикс

696 0 3

 

ПРЕДИ СТИКС*

 

         "Ще види всеки лъкатушещия черен

          Коцит*, вълните си лениво плискащ..."

                                Квинт ХОРАЦИЙ Флак, “Оди”

 

Пестеше майка ми.

Как ревностно пестеше,

как пет стотинки бяха приказно имане

и аз, изхарчил някой лев, се чувствах грешен,

а удоволствието беше скрита рана.

Когато тръгваше, разтвори суха шепа –

видях спестеното дланта й да изгаря;

а беше тъжно, беше страшно и нелепо

– там стискаше нищожен навлон* – за Лодкаря.

 

И се заклех да не пестя.

Да пръсна даже

на трудните си дни последната награда.

Тогава може би Харон ще ми откаже

безплатен превоз от брега на Стикс до ада.

И аз ще струпам край изсъхнал клон колиба,

от Флегетон* ще гребна шепа течен огън...

Сред мъртвите реки навярно няма риба,

но щом съм само дух – и без храна ще мога.

 

Там, горе, корените на треви ще скриват

плътта на миналото, тленното у мене,

но по-добрата част от мен, безплътно жива,

не е подвластна на покой и погребения.

И, жив сред сенките, до края на вселената

ще скитам между Ахеронт*, Коцит и Лета*,

ще пиша стихове за още неродените,

ще галя времето...

А вечността е на поетите!

 

___________________

 

*Стикс – “омразната” – в гръцката митология – река в подземното царство на мъртвите;

*Коцит – река в Аид, приток на Стикс;

*Навлон – дребна монета в древна Гърция, с която се плащало на подземния лодкар Харон за превоз на душите през Стикс;

*Флегетон – огнена река, вливаща се в Ахеронт;

*Ахеронт – кална тинеста река, опасваща подземното царство;

*Лета – реката на забравата в Аид. Душите, отпили от водите й, забравяли земния си живот.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...