28.09.2012 г., 14:47 ч.

Преди Стикс 

  Поезия
5.0 (3)
611 0 3
ПРЕДИ СТИКС*
"Ще види всеки лъкатушещия черен
Коцит*, вълните си лениво плискащ..."
Квинт ХОРАЦИЙ Флак, “Оди”
Пестеше майка ми.
Как ревностно пестеше,
как пет стотинки бяха приказно имане
и аз, изхарчил някой лев, се чувствах грешен,
а удоволствието беше скрита рана.
Когато тръгваше, разтвори суха шепа –
видях спестеното дланта й да изгаря;
а беше тъжно, беше страшно и нелепо ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Предложения
  • на Йоана Да можех да възвърна младостта, бих паднал ничком в твоите нозе. Оставил бих се в лудост на...
  • Когато този свят за чувствата е тесен, открадвам си от охлюва черупка. Приятел тръгва с мен, прегърн...
  • **** Денят започва в шест без пет. Понякога е много тъмно. Луната – бледолик поет, върху словата си ...

Още произведения »